При закрити врата

Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно?
Защото вече са мъртви, мястото, кадето се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи – за вечността.

Жан-Пол Сартр (1905-1980), наричан „папата на екзистеницализма“, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата „При закрити врата“ човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: „Адът – това са другите.“